Издателска къща ХЕРМЕС“ представя БРАЧНИ ХАЛКИ И РАЗБИТИ СЪДБИ от Кат Сингълтън

Издателска къща „ ХЕРМЕС “

п редставя  

БРАЧНИ ХАЛКИ И РАЗБИТИ СЪДБИ  

от Кат Сингълтън

Втора книга от трилогията „ Милиардери с черни вратовръзки “  

Очаквайте на 17 февруари!

За авторката

Кат Сингълтън развива своята пристрастеност към четенето и писането още от ранна възраст. Докато написа романите си, тя се стреми да пресъздаде достоверна любовна история за своите герои. Смята, че нито една книга не е приключена, без някаква драма и прочувствен поврат, преди героите да заживеят щастливо за безконечни времена. Кат живее в Канзас дружно със своя брачен партньор, двете им деца и двe кучета от породата дудъл. В свободното ѝ време можете да я срещнете с чаша студено кафе, до момента в който прочита по няколко страници от актуалното си четиво. Ако сте фенове на изпълнените с жаркост и страсти модерни сантиментални книги, то доста ще харесате и романите на Кат Сингълтън.

За книгата

 

Брачната халка не всеки път е задоволителна, с цел да преобърне ориста.

 

Но това не стопира авторитетните мъже да пробват този трик. И ето за какво, вместо да получи мечтаната женитба, Уини е принудена да се омъжи за наследника на компания, с която фамилията ѝ се конкурира от незапомнени времена.

Уини няма различен избор, с изключение на да одобри уредения брак, тъй като точно тя с неблагоразумието си е провокирала скандал, имащ капацитета да зарежда жълтата преса с години. Сега единственият човек, който може да я отбрани, е студеният и прозорлив милиардер Арчър Мур.

Бракът им би трябвало да бъде единствено за показ, а Арчър може да e доста безапелационен. Той упорства да живеят дружно, целувките им за пред камерата да са правдоподобни и връзката им да наподобява същинска. Също по този начин е захласнат от концепцията постоянно да получава това, което желае. Скоро Уини стартира да си мисли, че той желае нея.

Но колкото повече се сближават и по-малко се преструват, толкоз по-голяма става заплахата различията сред фамилиите им да се окажат прекомерно съществени, с цел да може една връзка, построена върху основата на брачни халки и разрушени ориси, да ги преодолее.

 

Откъс

 

Денят щеше да е неприятен, в случай че съдех по това по какъв начин стартира сутринта ми.

Първият знак пристигна още щом се протегнах в леглото и открих, че мястото до мен е студено и празно.

Продължих да плъзгам ръка по копринените чаршафи с вярата, че ще докосна мъжа, който чаках да е на една ръка разстояние от мен. Отворих необятно очи и когато отново не го видях, открих, че стаята ми е напълно празна. Надигнах се с изпитание и придърпах чаршафа към себе си. Потръпнах, когато се огледах в близост и си спомних какво се беше случило тук през миналата нощ… и какво означаваше това, че той ме е оставил сама на сутринта.

Протегнах ръка по възглавницата му. Беше студена, само че към момента долавях аромата му. Пъхнах длан под нея с вярата, че там може би има нещо. Той постоянно оставяше записка, в случай че към момента спях, когато си тръгваше.

Но там нямаше записка.

Някога имах бавачка, която мощно вярваше в силата на вселената. Бавачката ми се кълнеше, че тя постоянно намира метод да ти подскаже дали нещо е правилно… или пък неверно. Преди още да бях отворила очи онази заран, шестото възприятие ми подсказваше, че нещо не е наред.

То единствено се ускори още повече, когато претърсих празния апартамент, само че не открих никакви следи от него. Сякаш Блейк в никакъв случай не бе идвал тук.

Проверих телефона си, само че нямах известия от него.

Той работеше като водач за фамилията ми към този момент много години и откогато ме целуна за първи път, постоянно ми споделяше по кое време ще се върне от работа. Оставяше ми записка, есемес или нещо друго. Винаги държеше да знам, че мисли за мен.

А в този момент нямах нищо. И това нямаше да ме тормози, в случай че не бяхме създали това, което направихме през миналата нощ.

Страхът се загнезди надълбоко в костите ми, когато се пробвах да му се обадя, само че незабавно се включи гласова поща. Опитах още три пъти, преди да се откажа. Тъкмо се канех да захвърля телефона си и да не помни за всичко това, когато апаратът стартира да звъни.

На екрана се изписа името на татко ми. Отново ме обзе възприятието, че нещо не е наред, че нещо извънредно се е объркало.

Надявах се, че баща се обажда просто с цел да попита дали не желая да обядвам с него, по тази причина не му подвигнах.

Сърцето ми биеше учестено, до момента в който чаках да видя дали ще позвъни още веднъж. Отдавна не се бяхме виждали. Може би той в действителност просто искаше да хапнем някъде дружно. Или пък предстоеше някакво събитие, за което не знаех, само че той очакваше да участвам.

Вече знаех, че не беше нито едното, нито другото, когато той позвъни още веднъж. Баща ми в никакъв случай не звънеше повече от един път. Винаги очакваше аз да го потърся незабавно щом видя, че имам пропуснат диалог с него.

Закрачих нервно в банята, пробвайки се да реша какво да върша. Знаех, че е неефикасно да го пренебрегвам, по тази причина сложих телефона върху студения мраморен плот и плъзнах пръст по екрана, с цел да приема позвъняването. Включих на високоговорител. Ръцете ми към този момент трепереха. Стомахът ми се беше свил на топка и не можех да държа апарата в ръце.

– Здрасти, баща – съумях да изрека аз със свито гърло.

Заради високоговорителя от другия завършек на линията отекна дълбока въздишка. Въздишка на отчаяние. Цял живот бях правила всичко по силите си, с цел да не слушам такива въздишки от него. Тази звучеше изключително зле.

– Уинифред – сподели хладно той, – ела в офиса ми. Веднага.

И затвори, преди да съм съумяла да попитам каквото и да било.

Това беше неприятен знак. Толкова неприятен, че замръзнах намясто, взирайки се в отражението си в огледалото. Продължавах да притискам увития към тялото си чаршаф и внезапно се почувствах засрамена от случилото се през миналата нощ.

В продължение на месеци бях намирала разнообразни способи да кажа на Блейк, че не съм подготвена да си легна с него. Знаех, че не трябваше да върша каквото и да било с някой от чиновниците на фамилията ми, само че все пак го направих. И защото знаех, че това, което вършим, не е редно, внимавах нещата да се развиват постепенно.

В последна сметка обаче през миналата нощ към този момент не желаех да споделям „ не “.

Имах възприятието, че той се влюбва в мен – че и двамата се влюбваме един в различен. И бях подготвена да направя идната крачка, надявайки се, че тя ще бъде да кажем на фамилията ми.

Но вместо това се разсъниха сама, откакто му дадох това, за което ме молеше от месеци.

Какво ли означаваше това?

Опитах се да потисна страха и несигурността надълбоко в мозъка си. Той беше възнамерявал вълшебна нощ за мен. Беше ме изненадал с това, че го заварих в жилището си, когато се прибрах вкъщи от събитие, проведено от фамилната ни компания. Беше приготвил вечеря и беше запалил свещи в банята.

В последна сметка не бях сторила нищо неприятно, когато най-сетне се поддадох на напрежението посред ни.

Поех си надълбоко мирис и взех четката за коса от тоалетката. Прокарах я през дългата си червеникава коса. Беше по-сплетена от нормално и се пробвах да разплета възлите, които евентуално се бяха образували, тъй като Блейк бе заравял пръстите си в нея през миналата нощ.

Нямах време да се пробвам да я прибера в красива прическа, тъй че взех решение просто да я вържа на стегната конска опашка и да си сложа лента за коса. После си сложих единствено серпантина и малко руж, пробвайки се да придам малко цвят на лицето си. Кожата ми, която по този начин или другояче си беше бледа, в този миг бе напълно лишена от цвят поради обзелото ме терзание.

Знаех, че към този момент закъснявам. Баща ми не ми беше оставил време за размисли, тъй като към този момент ме очакваше в офиса си. Ако се забавех още малко, до момента в който се подготвя, той сигурно щеше да се вбеси още повече.

Не се изненадах, когато видях, че Рик ме чакаше във фоайето. Той бе застанал до Франклин, обичания ми пазач. Съчувствената полуусмивка, с която ме посрещна Рик, ми подсказа задоволително.

Бях загазила.

– Колко е зле работата, Рик? – осмелих се да попитам най-сетне аз.

Очите му се стрелнаха за момент към моите в огледалото за назад виждане.

– Той не загатна нищо на никого. Казаха ми единствено да дойда да те взема и да побързам.

Облегнах се обратно на черната кожена седалка и по тялото ми мина ледена тръпка.

– Значи ситуацията е в действителност зле – измърморих под носа си аз и ревизирах още веднъж телефона, само че не, отново нямаше нищо от Блейк.

Страхът по този начин и не ме напускаше. Дори се усили по време на късото пътешестване до постройката, в която се обитаваха офисите на фамилната ни компания.

Качването с асансьора до етажа на татко ми като че ли продължи цяла безкрайност. Мислех, че Рик ще пристигна с мен, само че той отхвърли и остана да чака във фоайето. Той в никакъв случай не чакаше във фоайето. Нещата станаха още по-подозрителни в мига, когато Луис, асистентката на татко ми и жена, която ми беше съвсем като вуйна, даже не подвигна глава от компютъра си, с цел да ме огледа.

– Добро утро, Луис – поздравих я благо аз, надявайки се да я накарам да ми обърне внимание, само че тя не го направи.

– Той те чака – отвърна тя, към момента отбягвайки да ме огледа в очите.

Аз единствено кимнах.

По-добре беше да приключим с това. Наистина не можеше да е чак толкоз зле, нали? Най-лошото нещо, което в миналото бях правила, бе да изляза с мъж, който работеше за фамилията ми. Не би трябвало да го върша, само че пък и не беше краят на света.

Винаги съм правила това, което ми се споделяше. Това само нещо не можеше да е причина татко ми да ми е чак толкоз сърдит. Единственият проблем бе в това, че в никакъв случай не бях правила нищо друго. Това бе единственото, което ми хрумваше, когато си помислих какво ли би могло да е толкоз незабавно.

Но пък може би въпросът въпреки всичко нямаше нищо общо с мен. Може би нещо ставаше с компанията. Семейството ми бе в бизнеса с първокласни хотели от генерации насам. Знаех, че баща в последно време работеше по някои огромни планове и в този момент повече от всеки път имаше потребност от мен. Трябваше да стоя в центъра на публичното внимание, тъй че всички да видят, че фамилията ни е другарски настроено.

Вратата на офиса му ми се стори по-тежка от нормално, когато я побутнах, с цел да вляза. Огледах просторния му офис и се изненадах, когато не го открих седнал зад бюрото си. Когато погледът ми най-накрая го откри, стомахът ми внезапно се сви на топка.

Той се намираше в далечния ъгъл на стаята и държеше стъклена чаша за уиски в ръка. Все още беше заран. И макар че татко ми бе прочут с това, че пиеше повече, в сравнение с би трябвало, нормално не го правеше толкоз рано денем.

– Татко? – споделих аз и думата прозвуча повече като въпрос. Устата ми беше пресъхнала от терзание.

Той изопна тил, към момента втренчен на открито през прозореца на офиса. Тази постройка разполагаше с една от най-хубавите гледки в града. Просто се изненадах, че татко ми гледаше в онази посока и се беше обърнал с тил към мен с пиво в ръка, когато през множеството време той седеше зад бюрото си.

– Седни, Уинифред – сподели той със изсъхнал звук, лишен от всякаква страст.

Опитах се да не се намръщя, тъй като употребява цялостното ми име. Така се е казвала прабаба ми и в реалност никой не ме наричаше Уинифред. Аз бях просто Уини. Но татко ми се обръщаше по този начин към мен постоянно, когато го разочаровах.

Масивният офисен стол в другия завършек на бюрото му издаде мощен скърцащ тон, когато го издърпах леко обратно. Седнах колкото можеше по-тихо, пробвайки се да не подвигам повече звук от нужното.

– Наред ли е всичко? – попитах и незабавно се намразих какъв брой добродушно прозвуча въпросът от устата ми.

Винаги съм била тиха по природа. Може би тъй като животът ми постоянно е бил авансово плануван без мен. Никога не е имало какъвто и да било смисъл да приказвам или да изричам мнението си.

– Татко? – осмелих се да попитам още веднъж и кожата ми настръхна от терзание, тъй като той продължаваше да мълчи.

После въздъхна шумно и със страдание. Най-накрая се обърна с лице към мен и щом погледите ни се срещнаха, топката в стомаха ми се стегна още повече. Изражението на лицето му показваше единствено голямо отчаяние.

Баща ми продължи да ме гледа право в очите от самото начало, до момента в който вървеше към стола си. Той изскърца под тежестта му. Кокалчетата на пръстите на татко ми побеляха – толкоз гневно стисна страничните облегалки.

– Имаме проблем. Голям проблем – сподели той строго.

Кракът ми нервно потропваше по пода. За благополучие, татко ми не видя. Той не харесваше деянията на уязвимост и аз не желаех да види какъв брой мощно ме бяха раздрусали думите му.

– Какъв проблем тъкмо? – попитах и адреналинът ми се повиши.

– Такъв, който се дължи на някои ужасни решения, които си взела неотдавна.

Преглътнах с изпитание буцата в гърлото ми. Баща ми употребява тишината като опция да отвори чекмеджето на бюрото си и да извади една фотография. Зяпнах от учудване, когато видях кой бе на снимката… и какво се случваше на нея.

– Какво? – попитах задъхана аз. През цялото ми тяло пробягна неприятна тръпка.

– Има и още доста други като тази – процеди през зъби татко ми. – Както и видео – добави той в последния миг.

– Не разбирам… – примигнах неколкократно, пробвайки се да спра парещото чувство в очите си. Това не беше допустимо.

– Блейк ги е оставил при асистентката ми тази заран. Той се е прицелил в фамилията ни, Уинифред. Как е допустимо да си била толкоз глупава?

– Той… какво? – Гласът ми замря при втората дума.

Бях шокирана, че въобще можех да издам какъвто и да било тон при всички усеща, които бушуваха в този миг в мен.

– Той желае да унищожи фамилията ни като някаква форма на възмездие. Заплашва да изпрати това на всички огромни редакции.

– Отмъщение защо?

През миналата нощ се бях питала дали последователно не се бях влюбила в този мъж. Мислех, че знам всичко, което би трябвало да се знае за мъжете като него. Тайният ни романс продължаваше толкоз дълго зад заключени порти, че бях решила, че миналата нощ е стъпка към нещо ново.

Но се оказа, че това бе началото на края.

– Все още изясняваме детайлностите. Той не уточни съответна причина. Каза, че не се налагало и че властта била в неговите ръце, не в нашите.

Облегнах се обратно в стола си – притеснявах се, че сърцето ми ще изскочи от гърдите ми – толкоз мощно биеше.

– Мислех, че с него…

– Ясно е, че нищо не си мислила – прогърмя гласът на татко ми. Опитах се да не подскоча стреснато при отровата, с която бяха пропити думите му. – Как е допустимо да си била толкоз глупава? От какъв брой време продължава всичко това?

Цялата се разтреперих, до момента в който се пробвах да измисля по какъв начин да отговоря. Нито едно опрощение не би било задоволително за него. Не знаех дали въобще имам някакво опрощение. Бях заслепена от нещо, за което имах вяра, че е било обич.

Блейк бе изчакал търпеливо двамата да спим дружно.

Разбира се, виждах, че се дразнеше доста, когато все си намирах извинения да му отхвърлям, само че все пак той бе чакал. Беше гальовен и деликатен, а аз му бях повярвала, че ме обича.

Бях повярвала, че аз съм влюбена в него.

– Миналата нощ за първи път ние… – Думите ми замряха.

Не знаех за какво се срамя да му кажа, че сме правили секс. Очевидно той към този момент знаеше, откакто Блейк му беше изпратил снимките… и видеото… на това прекарване.

Баща ми отвори уста в опит да проговори, само че телефонът му звънна и го прекъсна.

– Ало? – процеди той и сбърчи вежди толкоз свирепо, че в средата на челото му се образуваха две дълбоки бръчки. – Изпратете го да влезе – сподели той на индивида от другия завършек на линията.

Стомахът ми се сви. Баща ми сигурно не можеше да приказва за Блейк…

Тъкмо щях да го попитам кого има поради, само че не ми се удаде такава опция. Вниманието на татко ми се насочи от телефона към нещо над рамото ми. Вратата се отвори, а аз едвам успявах да чуя нещо през шума на личната ми кръв, която пулсираше в ушите ми.

Не чаках да влезе Блейк. Но несъмнено не чаках и мъжа, който престъпи вътре.

Настойчивият му взор бе прикрепен право в мен.